И бира

Отдавна мислех да разкажа това, но пуст мързел, и може би няма да е толкова емоционално, но нека бъде.

Та, на 10 февруари карах извънградско до Пловдив или по-скоро до половината път до Пловдив. Рано рано в 8 часа в една слънчева неделна утрин (8 часа сутринта .. в неделя!!!) четирима човека (всъщност двама човека, едно девойче и един брой инструктор ) повериха ценния си живот в моите ръце и тръгнахме към Пловдив. Покарах и градско разбира се. Няма как. За първи път карах по Цариградско шосе. Там за първи път включих 5-та, без намеренията ми да са били да включа 3-та. Там за първи път зададох въпросът: “Тоя да го задминавам ли?”. Не че не съм задминавал други по улиците на София, но те са били по-скоро заобикаляния и разминавания, отколкото изпреварвания. Сега просто доближавах предния с видимо по-голяма скорост и предприех изпреварване. Всъщност на въпросът ми бе отговорен с въпрос: “Ами ти с колко караш?”. Аз викам: “С 80.”, следва “Ами като караш с 80 значи ще го изпреварваш”. Тук искам да напомня, че ограничението на Цариградско шосе е 90 км/ч и не съм нарушил правилата.

Та, минах си го човека. К`во толкова? След това излезнахме на магистралата (за първи път под мое управление ). Там ми беше наредено да набирам до 100 и колкото ми е позволено. За първи път вдигнах 100 км/ч. За първи път вдигнах и 110 км/ч. Не бих казал, че е кой знае каква философия да караш с 110, но определено ми беше леко напрегнато. Все пак ми беше за първи път .

Започнаха се едни изпреварвания. На прави, на завои (първият път ми беше леко терсене), където се налага. По едно време доближих един Опел, ако не ме лъже паметта, който ме беше задминал преди 1-2 минути. И него го подкарах. Пред него се движеше едно средно хубаво BMW. За първи път изпреварих BMW . Очаквах, че на шофьора на BMW-то ще му стане много кофти от факта, че е изпреварен от учебен автомобил, но не стана така. BMW-то не ме подгони. Лиши ме от възможността, за първи път да ме преследва BMW .

След като си се прибрах в дясната лента, инструктурът ми каза да върна леко газта. Аз си погледнах километража и … За първи път карах със 145 км/ч. “Хъм, дали карам много бързо или просто летя ниско?”. Почти за първи път наруших правилникът за движение по пътищата с кола. Е, айде да не е съвсем за почти първи път . И не за последен, както се оказа.

Намалих до позволеното от закона без още малко, демек 125 км/ч и продължих да си карам, да надминавам и т.н., но все някога това удоволствие трябваше да свърши. След не знам колко километра каране ми бе казано да отбия в аварийната лента. Мда. Това беше второто нарушение на правилника за движение по пътищата. Та, там се сменихме и аз станах пътник . Кофти. Отзад трябваше да се бутам с още двама. Добре, че девойчето и едно от момчетата бяха слабички, та някак си се побирахме. Другото момче обаче беше с моите габарити и по времето, в което седяхме двамата отзад беше леко тесничко. А и ми беше леко притеснено. Все пак ме возиха неопитни шофьори със над 100 . Не че аз съм опитен, но някак си е по-леко, като нещата зависят от теб.

Та, това е горе долу историята. Едно приятно скоростно преживяване, което още повече ми покачва нетърпението да взема книжка. Изпитът ми на кормуване е чак на 6-ти март. Дано поне да не ме скъсат .

Аз що не взема да си направя едно броячче, което да ми отброява времето до тогава? А може да билдна един плъгин . Добра идея. Дано да ме пусне мързела до изпита .

Поздрави Ему

This entry was posted on Wednesday, February 21st, 2007 at 17:09 and is filed under Formula 1, Азът, КЕФ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.