Преди две години публикувах публикация с име “Сбит преразказ“, в който накратко описвах, какво ми се е случило през времето, в което не бях писал (познато положение
).
Чичко Гугъл или както Nick го нарече – господин Гуглев, съвсем логично ми пращаше хора, търсили това словосъчетание.
Вчера гледам, че един коментар чака за модерация. Поглеждам и какво да видя? Коментар по гореописаната тема със следното съдържание (съкратено, че е длъжко):
zdraveite moje li nqkoi da mi pomogne da prerazkaja toq tekst ot imeto na neutralen geroi.mngo mi trqbva!
![]()
Племенникът на Фр. Т. Мититаки замина за птичата ривиера и остана там месец време, ако не и малко повече.
…
бля
…
бля
…
глупости
Разбира се, този коментар не получи моето одобрение.
Първо, на шльокавица е. Не обичам шльокавица! Е, макар и рядко, пускам шльокави коментари.
Второ, абе, блогът ми да не е тинейджерски форум? “Някой може ли …?”. Баси.
Трето, като администратор на форумите на BGDev.org никога не съм обичал теми от типа “Напишете ми домашното”. А представяте ли си, да допусна подобна глупост в собствения ми блог? Да, бе.
В началото се подсмихнах:
- Пич, вЕрваш ли си?
След това реших, че подобен бисер, не е за изпускане и трябва да се избложи. А след това, че и трябва да се дръпне едно конско на тема морал и има ли той почва в Интернет.
Та, lets the конското begin:
Мили деца или както се казваше навремето в “Милион и едно желания”: малки, големи и още по-големи момичета и момчета, за кого според вас са тези домашни? За хората в нет-а или за вас? Аз ли трябва да се упражнявам или вие? Мен ли ме оценяват или вас?
Разбирам, че ви мързи. И мен ме е мързяло и аз не преписвал домашни, но не съм карал някой да ми ги напише!
И аз мразех литературата като предмет. Ще ми обясняват, какво си бил мислел автора, като писал еди-какво-си. Той, милия, си е мислел, как да оправи съседката, а литераторите ще ми разправят – за работническата класа. Е, то и съседката е от работническата класа, ама е ревнива и не дава да се мисли за останалите работническо класни каки.
Упс, отплеснах се.
Та и аз мразех литературата като предмет, но, макар да ми беше гадно, си пишех домашните.
Да оставим на страна мързела. Народ много, мързели от всякакъв вид. Как си мислите, че някой ще остави подобна глупост? Или че ще седне и ще ви го напише? Глупава логика!
И то без пари? Още по-глупава логика!
Не, че съм меркантилен. Напротив. Аз и за пари няма да го напиша. Но все пак това, че не се споменават “денги”, значи, че този някой не цени времето и труда ми! Хм.
И тъй като голяма част от раздразнението си към подобни постъпки са натрупани по форуми и най-вече гореспоменатия, ще отприщя и към въпроси, които са по-свързани с Интернет форум.
С подобни “молби” като тази са пълни форумите и още по-весело е, че като им заключиш темата или им кажеш, че няма да получат отговор, получаваш гениалния отговор:
- Ама нали това е форум и целта е да си помагаме?
Мда, ама не точно! Това помощ ли е? Ц. Това е меча услуга, силно стимулираща мързела и …
Наглостта. Ей, това е велико нещо. Освен, че се пускат такива теми, ако никой не отговори, следват подкани през половин час: “Никой ли не може да помогне?”, “Айде, че ми се спешно”, “ПОМОЩЩЩЩЩ”, “Големи професионалисти сте, като не може да се справите с такава проста задачка”.
Последното е много близо до върха на наглостта, но има и още.
Ощето е, да започне да тормози хората с Лични съощения от рода: “Абе, виждам, че разбираш. Ще ми решиш ли тая задачка?” (разбира се, правописът е тотално различен).
Но и това не е.
Още ощето идва, ако човек е имал неблагоразумието, да си остави ICQ, Skype, Jabber или каквото и да е (както аз правя
). Тогава тормозът продължава и по тези канали. Това, че имаш работа, че шефът ти е на главата или кротко обсъждаш с приятел, какво си направил на мацката от съседния вход тази нощ, няма значение! На него му е спешно!
Е, имах един още по-весел случай – да ми се обади досадник по телефона. Е, не беше за домашна работа. Да му махна бан-а беше. Но беше изключително нагло. Всело, нали? Но има и още. Не само ще ми звънна по телефона! Той ми клипна! Два пъти за една сутрин! Т.е. аз да платя разговора, който не жалеая да провеждам! Яко просто!
Друг любим въпросо-отговор е:
- Е, за 2 минути работа е. Защо да не му я драсна?
Ами защото!
Защото е леке и не заслужава. Пък може и да не е, но не съм сигурен.
Защото подстрекаваш мързела му и спираш развитието му!
Защото учителят ще му зададе 2 въпроса и ще разбере, че не го е писал той и ще му пише двойка!
Защото утре ще отиде на училище и ще се похвали на приятелчетата си, че, видиш ли, в еди-кой-си форум има едни добри батковци, които пишат домашни. При следващото домашно и приятелчетата му ще искат да им се напише домашното. На по-следващото и техните прителчета ще са ти съфорумници. Усещаш ли геометричната прогресия? С сещаш ли се, на какво ще заприлича форума? На детска градина!
Ето защо!
Виждал съм и теми от типа “Помогнете ми с контролното/изпита”. УжасТ!
Честно казано, чудя се, какво ли щеше да стане от мен, ако като подраствах Интернета беше на сегашното ниво? Дали щях да се възполвам от многото знания, които са ми на един кабел разстояние или щях да съм някой деградирал опадачен елемент?
Поздрави Ему
Creative Commons License
Как не те домързя да се счупиш от писане, бе ?
Пфууу
Що, бе? Аз само малко. Трябваше да си ходя, иначе щеше да е повечко
.
Преди “Пухкава приказка” да стане факт преговарях с две издателства. Първите потърсиха мен, вторите потърсих аз.
… май ще е статия
Интересно е защо първите потърсиха мен. Как са разбрали, че съществувам? Историята е интересна. Чудя си дали да ти наводня блога с 300 реда коментар или да си напиша статия по въпроса
Както знаеш, блогът ми не се плаши от “кратки” словоизлияния, та ако искаш – Ю Ар Уеукъм
.
Поздрави Ему
Ему, много добре казано!! Честно, ще пратя линк на синчето да прочете, макар, че той по-скоро е от типа, в който (сигурна съм
) ти щеше да се развиеш – протяга се към знанията, дето са “на един кабел разстояние”. Но нищо – нека се образова!
@LeeAnn
:-*
Ooo, в статия, разбира се – няма галене!!!
П.П. ахмм… Ему, само не разбрах как така все накъмто съседки насочи примерите, хм?
Е, че как защо съседките? Ами че та са на един *ПИТ* разстояние.
Поздрави Ему
статия ще е ….
някога…