И бира

Преди 2-3 седмици, запивайки в “After Art”, Миро ми вика:

Знаеш ли, какво си взех?

И ми показа ееедно нещо, което много ми хареса.

Рекох:

Ооо, утре и аз си взимам!

Но за мое съжаление, когато “утре” тръгнах да си го поръчвам, беше свършило .

Онзиден пак проверих и пак бяха докарали .

Имаше Eee PC-та, но само с Windows .

Абе, с Windows или без, исках да си взема Eee PC точно сега. То не му пречи да му бодна линуХ. Уж за да си пиша дипломната работа на него. То и доларът е гаден сега, но крастата си е краста. Прежалих едни близо 100 лв. и си го поръчах. Разбира се, си поръчах и ъпгрейд на паметта до 2 GB. Няма да се излагаме сега .

Поръчах си и един рутер Linksys WRT54GL, за да мога да си нет-я свободно из нас. А пък и баща ми се мъкне с някакъв Laptop в последно време и като седне някъде, различно от при комповете, включва MTel VMC-то и така си нет-и. До сега бях с един “wirefull”, както аз му викам, рутер, но вече се наложи нещо по-мобилно.

Та, прибирам се аз с Eee PC-то и рутера. С нетърпение отварям кутията на ПЦ-то. Много е готино! Кефя се яко! Слагам му батерията, връзвам го на адаптера и го паля. Изскочи крайната фаза на Windows setup-а, в която си въвеждаш имена и причие глупости. Настроих го и джама тръгна.

Като тръгна, някакъв NOD32 се обади, че ако искам да го регистрирам. Е, аз искам, но то без връзка с нет-я не ще. В същото време wireless-а се обади, че е открил някакви себеподобни и реших да надникна. Оказа се, че в района се показват таман 3 незащитени мрежи. Пробвах едната, не стана. На втората обаче се закачи. Даже имаше нет.

Регистрирах НОД-а, а той пък се оплака, че дефинициите му били стари. Тъй кажи, бе! Аз тука и нет имам. Пък даже на аванта. Я се ъпдейтни.

Започна НОД-а да точи, един прогресбар мърда, едни файлове се точат …

Но по едно време се позапъна. `Убаво, де. Ако не стане на аванта, ще си ползвам собствения нет, аман от скръндзи. Размърдвам мишката, но курсорът отказва да я следва. Седи си на същото място.

Да ти го туря в Windows-а тъп, си казах аз и го оставих да се опомни.

Мда, ама не. Не се опомни. Беше си увиснал, както само Windows може.

Е, щом е тъй, значи голямото копче (е, не е толкова голямо). Натискам power бутона и държа. След малко ПЦ-то се изключи. Натискам го пак и …

Нищо. Диска развърта, прочита веднъж и …

Нищо. Върти си диска, не чете, а “телевизорът” (екрана, по друг начин казано) не пали. Нищо не бачка.

Брех!

Може да му е слаба батерията, нищо, че е на адаптер. Знам ли ги тия машинки, как са устроени?

След час пак го пробвах. Пак мъжки полов орган. Лошо, си викам аз. Тази вечер няма да мога да си играя с Ееех ПЦ-то. Подхванах рутера.

Както е известно, тези рутери подлежат на ъпгрейдване с няколко вида Open Source firmware-и, предлагщи много повече възможности от стандартния и аз съответно тръгнах да го ъпгрейдвам. По препоръка на Рос тръгнах да слагам DD-WRT. В ръководството обаче имаше прекалено много предупреждения (хората са се подсигурили все пак), а пък времето не беше подходящо да тормозя някой и реших да го оставя за друг път. Пренесох се в нет-а, да си ровя обичайните заподозрени сайтове и да губя обичайното време.

Към 3 часа реших да си лягам и минавайки покрай Eee PC-то реших да го пробвам пак …

Запали! Мамка му и прасе! Реших да видя, дали пак ще забие. Поцъках малко и О! Чудо! BSOD. Това засили първоначалната ми идея, че може да е проблем с паметта (същата, която ъпгрейднах). Реших да му пусна един memtest86.

В 3 и кусур тръгнах да си правя USB с memtest86. За мое съжаление обаче, на сайта нямаше дистрибуция, която да си прави bootable USB. Започнах да търся начин, да “изпека” имиджа за CD на USB. Погугълих, пробвах 1-2 варианта, но успех на постигнах. Накрая намерих един сервизен пакет, който съдържаше в себе си и memtest86 и в последната си версия имал тулче за качване на USB. Този тул се нарича Ultimate Boot CD, ако на някой му трябва.

Та, с флашка в ръка я забучвам на Eee PC-то. Паля, няколко ESC-па (така се избира, от къде да бутва животното), избирам да бутва от USB, пуска се UBCD-то, избирам System Tests -> Memory tests -> Memtest86 и туй тръгва да тръгва и ….

Забива. Тук там някои буквички по екрана се сменят. Мхм. Явно ще да е паметта.

На следващия ден си занесох новопреебаната придобивка в сервиза. Разбира се, в началото се правеше, че нищо й няма, но като й навряхме джвъчката с гореспоменатия инструмент, набързо си показа рогата.

Сменихме паметта и пак пуснахме теста. Това си е времеемка работа и след като не умря на първите 1-2 процента, аз отидох да пия бира, докато си се тества.

След 2 бири време се върнах в сервиза, но тестът беше стигнал до невероятните 27%. Грубите сметки показаха, че за останалите 73% ще му трябват още 3 часа. След кратко умуване, в което се обсъди и варианта, да си нося към нас щайгичката включена, докато си те тества, но в крайна сметка решихме, че ще спрем теста, ще си отнеса ПЦ-то да му се радвам и ще пусна теста през нощта, докато спя и ако има проблем, пак ще се видим.

Прибрах се доволен, доволен. Запалих чудото, то си бачка. НОД-а си се ъпдейтна, побраузих си и въобще си бачкаше. Реших да отложа инсталацията на Убунту еее за следващия ден, едното, защото не ми се правеше наново джвъчка с убунто, а след това отново с UBCD, а и да съм сигурен, че ако се наложи да се сменя самата машина (ако проблемът не е в паметта), да не се размрънка някой, че разбираш ли, от линукса било.

Все пак реших да проверя, дали както обикновено дискът е партициран на един дял и му е качен Windows-а и трябва да го ресайзвам и т.н. или е постъпено умно и е разделен поне на две. За мое учудване имаше два дяла (C и D) и дори D-то беше празно. Реших да погледна, колко са заделили за него и с учудване видях, че е 68,9 GB. Още по-голямо беше учудването, когато ведях, че C-то е 79 и нещо GB.

Ама то е големият хард!!! Възкликнах наум аз. По принцип този модел е с 80 GB диск, като опционално може да е с 160. Този факт направо ми напълни душата! Забравих неприятния вкус в устата, че трябва да плащам за лиценз за Windows, че доларът е скъп и сие. Машината е жестока!!! Кефа отново е пълен и изключителен!!! (Не знам защо, но много се кефя на джаджи, особено, когато са малки, но яки)

След като нямаше да качвам линукс, се захванах с рутера. Рос ме успокои, че няма какво да се плаша на предупрежденията и просто да си ъпгрейдвам. Първо с mini версията, след това рутера ще се побърка, трябва да изчакам 10-тина минути, той ще се оправи, след това пълната версия, след това пак ще се побърка, пак 10 минути и съм в джаза. Оказа се, че няма да имам щастието да видя побъркан рутер и всичко мина гладко. Разбира се, за компютър, с който да тормозя рутера, използвах Eee PC-то.

Като написах за 100-тен път “Eee PC-то”, май е време да спонема и името му, за да ми е по-лесно. Хрумнаха ми няколко имена, които обаче не ме радваха или пък на бащата не му харесваха. По едно време той спомена нещо за домашен любемец и болното ми съзнание веднага извади “Pussy”, но не какво да е коте, а pusseee. Та, така се казва новата ми машинка.

Да се върнем на рутера (той си няма име). Ъпгрейднах го и започнах да гледам умно доста от настройките. Все пак за първи път се ровя по-подробно в wireless мрежа от това, да се вържа в нея. Тук пак Рос hint-на и се спаси на някъде. Нататък продължих сам. Ровичках, настройвах разни работи, както на мен ми звучат и накрая се стигна до ситуацията, че Пусиии се връзва, но рутера неще да му даде IP, а уж рутерът е с пуснат DCHP сървър. Пробвахме и с лаптопа на бащата, но ефектът пак същия.

Писна ми за онази вечер. И утре (днес (което всъщност вече е вчера)) е ден.

Днес (както споменах вече, вчера) почоплих чичко Google за този проблем и едни чеда бяха споделили, че са имали подобен проблем и като са си изключили LAN картата, wireless-а се е оправил. Не ми хареса идеята да имам или wireless или LAN, но все пак реших да опитам като за начало. Disable-нах LAN-а, но wireless-а пак не си получаваше IP-то. Включил LAN-а, но за мое голямо “щастие” и той не си получи IP-то. Вече нямах връзка между Пусиии и рутера. Добре, че бях разрешил WLAN-а да може да администрира рутера. Вързах се от едния от десктоп комповете ми и продължих да ръчкам настройките.

Ръчках, правих, струвах, но промяна в ситуацията така и нямаше. Накрая направих кардиналното решение: Restore Factory Defaults и наново. Разбира се, при рестора загубих оправление от десктоп машината, но пък Пусиии-то придоби LAN връзка с рутера. Пак си настроих wireless защитише, DHCP-то, туй, онуй и успях да се вържа през wireless-а, имаше си и IP, възвърнах връзката по WLAN и сие.

Та, вече си имам wireless.

Реших да обясня на рутера, че искам мобилните компютри да виждат немобилните, които са закачени на “wirefull” рутера (както и новия рутер). Разцъках рутинг таблиците, мъчих, струвах, но така и не успях. Може би, ще трябва да се консултирам с съфорумниците от BGDev. Те са умни хора и ще го измъчим. Но това утре (днес).

След човъркането на рутера пристъпих и към другата отложена работа – инсталирането на Ubuntu eee. Реших, че едната половина от диска ще я оставя за Windows-а и неговите прибложения, и общите данни (Убунтото няма проблем да чете и пише по NTFS дялове), а другата половина ще я линуксифицирам.

Да, но пък не обичам Windows-а, инсталираните програми и данните да са на един дял и реших да разцепя огромното C на 2 части. 15-тина гиги за Win-а и другото за програми и данни.

Пробвах при инсталирането на Убунтото с неговия партишън мениджър, но той даде някаква грешка, като се опита да смали Windows-ския дял. Дори по едно време показваше, че в него има заети 0%, при което реших, че е омазало уин-а.

Рестартирах и уин-а тръгна без грижи. Туй добре. Реших да потърся тул, с който да ресайзна този партишън. Порових малко и намерих “EASEUS Partition Manager Home Edition“. С него успях безпроблемно да намаля C-то (D-то го бях изтрил вече), да създам нов дял, който реших, че може и да е малко по-голям от остатъка от C-то (все пак ще се ползва за общи данни) и го направих 80 GB.

След това пуснах инсталацията на Ubuntu. Тя протече толкова гладко и лесно, както и предния път, когато инсталирах тази дистрибуция, но този път бях трезвен и буден. Е, стана ми ясно, как анджак съм успял да го инсталирам предишния път, без умствено да съм там. Наистина е просто.

И така. Беше ми кеф, че си купих тази машинка, разочаровах се, че се прецака веднага, но пак ми беше кеф, когато се оправи и още по-кеф ми стана, когато разбрах, че е с голям диск. Най-хубавото е, че думата “кеф” пробладава, а и предполагам, че предстои още повече кеф.

Поздрави и бира
Ему

П.П. Никъде не съм споменал моделът на Пусиии-то (Eee PC-та дал господ). Моето е 1000H.

П.П.П. Този скроме пост е написан, разбира се, на Пусиии-то под Убунтуто. Все още имам някои затруднения с клавиатурката, но се справям много по-добре, отколкото предполагах. Някъде около силните ми надежди.

Tags: DD-WRT, Eee PC, Linksys WRT54GL, Ubuntu eee

This entry was posted on Friday, October 10th, 2008 at 02:27 and is filed under Tips and Tricks, Азът, Гадост и зараза, КЕФ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.