Тъй. Успях да намеря час, час и нещо и да си ъпгрейдна блога.
Всичко мина с гръм и трясък, но в крайна сметка тръгна.
Та, здравей Chet Baker!
Поздрави Ему
П.П. Както винаги, ще се радвам, ако ме уведомите, ако откриете нещо неработещо 
.
П.П.П. А да. Не съм си оправил още аватара, което ми напомня, че трябва да си направя страничка “ТоДо“, в която да забода и забожда всички неща, които съм обещал да направя или съм оставил за друг път.
(Поредната публикация, която седи и отлежава в draft от една седмица 
)
По принцип не обичам да обсъждам политика публично, още по-малко в блога ми, но понякога се случват и такива “екстри”.
Както сигурно знаете, а ако не знаете – тази неделя има избори за евродепутати.
За първи път от много години мисля да гласувам за дадена политическа партия, а не за “най-малкото” зло. Особеното в случая е, че дори ще имам възможността да гласувам и за някой “политик” конкретно.
Както сигурно знаете, а ако не знаете – симпатизирам на “Зелените“. Защо? Ами защото с хората, които я създадоха, сме били на не един протест за поредната глупост в ущърб на природата и се надявам, че няма да се променят, ако ги хвърлим в блатото на политиката и че ще направят всичко възможно, да променят нещата отвътре.
Както сигурно знаете, а ако не знаете – с Богомил Шопов – Бого (или Блого 
) сме добри познати. Това, разбира се, не е причината, за която ще гласувам за него. Е, може да врътнем някоя далаверка, ама …. (предполагам, че е ясно, че се майтапя 
).
По-скоро с Бого се познаваме покрай причините, заради които ще гласувам за него. От много време е един от хората, които правят нещо за българския уеб (WebTech, али бали), а от известно и за правата на хората в Уеб-а и не само (подслушването на Уеб-а, налагането на затворени стандарти в Европейския съюз и т.н.).
Всъщност, не, че чак толкова е важен един WebTech или Уеб-а като цяло (всъщност важен е, но това е друг въпрос). По-важното за мен е, че Бого организира проявите и се бори за каузите безкористно.
И аз му вярвам!
Да ви се е случвало да вярвате на някой политик? На мен не. Затова и по-горе съм написал политик в кавички.
Мислех да напиша и други работи, но нямам време, а агитация след като минат изборите, няма смисъл .
Та, да обобщя:
Аз ще гласувам за Зелените и по-конкретно за Бого.
А вие – ако мислите като мен – гласувайте за Бого;
Ако не искате да гласувате за Бого, например, защото не ви харесва прическата му или пък изгаряте от желание да ви подслушват или просто заради нещо друго – то гласувайте за Зелените;
А ако и те не ви кефят, защото искате да затриете дадено кътче от природата и да направите хотел, например – просто гласувайте! Дори и да смятате, че този или тези, на които симпатизирате, задължително ще спечелят, пак гласувайте! По-добре да се подсигурите, нали .
Та, това е с политиката от мен. Поне за сега.
Поздрави Ему
П.П. Опа, щях да забравя! Бюлетината на “Зелените” е номер 12, а Бого е номер 6 в листата им.
П.П.П. Снимката в началото е брутално открадната от сайта на Зелените, но мисля, че няма да ми се сърдят. Нямам време да искам разрешение от Бого или от тях, за което моля да бъда извинен!
Мда, свързано е с баловете.
Мда, моя мина отдавна (или 
?)
И точно за това отдавна иде реч. Точно преди 12 години беше моят бал, т.е. днешните абитуриенти не са били тръгнали на училище.
Мдааа, а бяхме млади, а те малки 
Преди 12 години по това време се бяхме ощайгили в панорамния ресторант на хотел София (днешен Радисън). Бяха поздравили два пъти най-готиното гадже от 12 В клас – Емилиана Станчева (за сведение, в класа ни нямаше нито една девойка ). Предстояха едни други весели истории, които няма да обсъждам и едно мокро, студено и тридневно ходене до Боженци.
Мислех тази година пак да отида на изпращането преди бала на Електронни Системи, но не знам, кога е. А и не знам, дали вече не бяха до 13-ти клас. Щях да викам с младежта:
Едно! Две! Три! Четири! Пет! Шест! Седем! Осем! Девет! Десет! Единадесет (или Идинайсе)! Дванадесет (Дванайсе)! Еееее … баф маа му, одъртехме!
Е, да ни е честита годишнината. Може да сме дърти, но за сметка на това сме и грозни .
Поздрави Ему
Навремето бях драснал едно постче с емоут иконки на тема “Цици”, което между другото май е донесло най-много хитове от google (Ех, любознателен народ ). Та, все пак не само циците са важни, нали?
Ето и малко на тема “Гъз” или ако по ви харесва – “дупе”:
(_!_) – обикновен задник
(__!__) – дебел задник
(!) – тесен задник
(_*_) свинктер
{_!_} – швейцарски задник
(_o_) Отворен задник
(_O_) Много отворен задник
(_x_) целуни ме отзад
(_X_) остави ми задника на мира
(_zzz_) уморен задник
(_E=mc2_) умен задник
(_$_) парите му извират от задника
(_?_) тъп задник
Източник “SlackPack”
Чудя се, защо не са добавили и:
(_^_) – просто гъз
(#|_) – протрит гъз или гъз с лепенка
(#|#) – oще по-протрит гъз
{_|_} – гъз с целулит
и т.н.
Поздрави Ему
Преди малко получих долуцитирания емайл (:)) от Superhosting.bg, където имам един хостче, което е предвидено за глерия, фотоблог и т.н. фото глупости, но за което нямам време (или откровено казано ме мързи ). Та, реших да го споделя, просто да се има предвид, когато някой сладур ви се обади, че ви е изтекъл хостинг-а:
Read the rest of this entry »
Така обикновено перифразирам заглавието на филма “Маската на Зоро”. По-добре звучи, нали .
А поводът да се появи тук са няколкото снимки, които изпуцах на Стаси, облечен в “костума на Зоро”, както той казва.
Поздрави Ему
Ами, честита ви пролет!
И понеже във facebook ме попитаха, пролетта не започваше ли на 22-ри, ще цитирам и тук (може би заради вица, за който се сетих, покрай отговора ми):
Днес е астрономическата пролет, която си се мени всяка година
Та, вица:
- Бабо, слоновете могат ли да летят?
- Не могат внучето ми.
- Ама вчера във вестник “Дума” пишеше, че могат да летят!
- Еее, … То, че могат, могат, ама малко.
Поздрави Ему
Днес явно е тръгнало да пускам вицове, но какво да се прави? Ето още 2:
Три часа през нощта. Мъж и жена спят. Изведнъж се звъни на вратата. Мъжът, псувайки,
отива да отвори. На прага стои мъж, очевидно пийнал:
- Приятел, ела, моля ти се, долу да ме бутнеш.
- Абе, човек, ти полудя ли! Три часа през нощта е! Ходи помоли някой друг.
Връща се мъжът в леглото и жена му го пита:
- Кой беше?
- Някакъв идиот, искаше да го бутна.
- И ти какво направи?
- Пратих го на майната му!
- Звяр! Говедо! Помниш ли на нас как ни изгасна колата в големия дъжд и едно момче
цял час ни бута? Толкова ли не можеш да помогнеш на човека!
Мъжът пак се разпсувал, станал от леглото и се облякъл. Слиза на двора, а там пълна
тъма. Вика:
- Ей, приятел! Къде си?!
От тъмнината:
- Тук съм! Ела тук!
- Къде тук?
- Тука бе, на люлките!
Седял си един цар в тронната зала и чул през прозореца викове: “Айде на хубавите
ябълки-и-и-и!”
Погледнал – един старец с каруца продава ябълки, а наоколо – тълпа купувачи.
Прияли му се и на царя от плодовете, викнал първия министър и рекъл: “На ти пет
жълтици, бягай да ми купиш ябълки.”
Първият министър викнал последния министър и му рекъл: “На ти четири жълтици, бягай
да купиш ябълки.”
Последният министър викнал церемониалмайстора и му рекъл: “На ти три жълтици, бягай
да купиш ябълки.”
Церемониалмайсторът викнал шефа на стражата и рекъл: “На ти две жълтици, бягай да
купиш ябълки.”
Шефът на стражата викнал един стражар и рекъл: “На ти една жълтица, бягай да купиш
ябълки.”
Стражарят излязъл и спипал стареца за яката: “Хей, какво си се развикал? Тука хан ли
е или царски дворец? Марш оттук, ябълките се конфискуват.”
Върнал се стражарят и рекъл: “Ето, шефе, добра далавера. За една жълтица – половин
каруца ябълки.”
Шефът отишъл при церемониалмайстора: “Ето, значи, за две жълтици един чувал ябълки.”
Церемониалмайсторът отишъл при последния министър: “Ето, за три жълтици една торба
ябълки.”
Последният министър отишъл при първия министър: “Ето, за четири жълтици половин
торба ябълки. Какво да се прави, началство, инфлация.”
Първият министър се явил при царя: “Ето, ваше величество, както заръчахте -
заповядайте пет ябълки.”
Седи царят в тронната зала и мисли: “Пет ябълки – пет жълтици. Една ябълка – една
жълтица. И народът ще се скъса да купува. НА ТОЯ НАРОД ТРЯБВА ДА МУ СЕ ВДИГНАТ
ДАНЪЦИТЕ!
Извор fun at mtel.net
Поздрави Ему
Както си гледах предишната публикация и заглавието й, се сетих за един старичък, но класически виц:
Цирк. Шапитото е пълно с публика. Оркестърът свири туш. Диктора излиза на арената и обявява:
- Сега ще видите уникален номер! Момчето с феноменалната памет!Пак туш. Излиза малко момченце. Диктора продължава:
- Сега момчето с феноменалната памет ще опикае зрителите от първите два реда.Настава паника, хората започват да бягат. Диктора се включва:
- Но моля ви, не бягайте! Няма смисъл! Както вече казах, момчето е с феноменална памет.
Поздрави Ему
Предполагам, че всеки знае, че е хубаво да се ползват “силни” пароли, че не е хубаво, да се ползва една и съща парола навсякъде, че ЕГН-то или част от него не е силна парола, че името на домашния любимец също не е и т.н.
Прадполагам, че и всеки, ако се е замислил върху собствените си пароли, е стигнал до следните заключения:
Хората са измислили не малко генератори на “хубави” пароли, но някой трябва да ги помни. Хората са измислили и не малко програми за сигурно съхранение на вече изгенерираните пароли, но дали ще са ни достъпни навсякъде? Хората са направили и не малко on-line съхранители на пароли, но дали пък не злоупотребяват?
Все хубави решения, но и вярни въпроси. Паранията понякога е хубаво нещо .
А как, по демоните, да спим спокойно?
Ами няма начин!
Всъщност се шегувам.
Реално погледното, по никакъв начин не можеш да се защитиш напълно! Стига някой да има невероятното желание и невероятните средства, и невероятното време и познания, винаги може да пробие всяка защита.
Дори и да ползвате 100 символна парола, съдържаща малки и големи букви, числа и “сепциални символи”, то някой може да пробие уеб или DB сървъра и пак да се докопа до информацията ви. Или пък ще впрегне 100 000 машини да въртят пароли и пак ще уцели.
УЖАС! И сега как да спя?
Спокойно! За повечето хора, които четат това, никой няма да хвърли толкова време и средства! А ако все пак има някой, който да е застрашен от такава атака и чете това – пич, ако разчиташ на мен, да ти кажа, как да се пазиш, много лошо !.
Пфу! А защо трябваше да прочета всичко това, вместо да си спя спокойно?
Ами защото на мен не ми се спи .
Шегичка, де. Повечето от изписаното е, защото не ми се спи. Но все пак е вярно. Това, което интересува обикновения потребител е:
Та, доста врели, некипели надрънках (по-скоро написах)! Това или част от това, всеки го знае. Ето и едно леко и сравнително сигурно решение:
Използването на генератори на пароли, базирани на сайта или системата, за която се отнасят и една или повече базови (Master) пароли, както и евентуално различни допълнителни опции за генерирането на паролата.
Каква е идеята? На базата на името сайта (или системата) и допълнителните опции и базовата парола се генерира друга, съдържаща разнообразен набор от символи (големи и малки букви, числа и “специални знаци”). По този начин във всеки различен сайт вие ще имате различна парола, която в същото време ще е достатъчно силна. В същото време вие ще помните една или няколко базови пароли, което няма да натоварва паметта ви излишно и ще сведе възможността, да забравите паролата си за epay, до минимална. (Не е лошо все пак, да сте си настроили правилно email-ите за изпращане на нова временна парола или линк за целта, в случай, че забравите настройките за генериране на паролата (случвало ми се е)).
За да е по-лесно, хората са написали и разширения за Firefox (сигурно има и за други браузъри, но аз съм си фен на Firefox-а). Двете разширения, които си заслужават са (може и да има и други, които си заслужават, но от тестваните от мен до сега, са тези):
И двете имат опции за дължината на паролата. И двете имат странички за генериране на паролата, дори и да нямате инсталирано съответното разширение. Самите странички съдържат JavaScript, който се изпълнява на браузъра ви, което ви гарантира, че паролите ви няма да заминат към някой лош човек (е, стига да няма key logger на компютъра, на който ги пускате).
Лично моя избор е “Password Hasher”. “PasswordMaker” дава повече опции за избор на начин на генериране на паролата, но не винаги разпознава полетата за пароли (например не разпознава полето за парола на началната страница на abv.bg), което ми създава леки неудобства, а и повечето опции не винаги са предимство – по-лесно се забравят .
Колко по-сигурни сме обаче? Да прегледаме пак рисковете, които тегнат над нас:
Много сайтове са “пробити”. Особено сайтове за запознанства, abv и т.н.;
Чудесно! Или не съвсем де, но все пак, имайки ни паролата от abv, не могат да проникнат в gmail, например. Там паролата е тотално различна.
Има сайтове, които съхраняват паролите ви в чист вид. Ако цъкнете на линка “Забравена парола” и те ви изпратят вашата парола, то със сигурност я “пазят” в чист или поне в лесно достъпен вид!;
Пак същия случай!
Благодарение на така наречените “Рейнбоу таблици”, слабите пароли са лесно разкриваеми;
Тук може би е най-якото. Паролите ни вече не са слаби! Вероятността една такава парола да присъства в “Рейнбоу таблица” е минимална.
Ако ползваме кратки пароли (под 8, 9 символа), то те полежат и на атака по метода на грубата сила, т.е. извъртат се всички възможни комбинации от символи, докато не се нацели вярната;
И тук е яко. Можете да зададете, да се генерира достатъчно дълга парола (до 26 символа при “Password Hasher” и теоретично неограничен при “PasswordMaker”), така че грубата сила да стане прекалено времеемка (милиони години), за да се използва.
Ако паролата е съставена от думи, например “TypataMiParola” или “AzObichamZagorka”, то тя подлежи на речникова атака;
И тук. Паролите са тотално разбъркана комбинация от допустимите символи, което тотално ги отдалечава от думите в речниците за речникова атака.
Понякога не е нужно да знаят паролата ти, за да влезнат вместо теб в даден сайт! Стига им хеш-а на паролата ти!
Е, за този казус решение за сега не съм измислил, а и не знам дали някой въобще е измислил. В общи линии важи същото и като с първия проблем. Ще могат да проникнат само в същия сайт, от който е открадната паролата. Най-сигурно – ако информацията е особено чувствителна, не ползвайте тази опция на сайтовете!
Eто и как изглежда една парола, генерирана за моя блог с базова парола “1234″, ползвайки “Password Hasher” и да кажем 10 символа:
WUpq1!UMpW
А така изглежда с “PasswordMaker”:
~qI~?#DLnj
Аналогично, но за abv.bg:
Password Hasher:
ig0z9!+UWu
PasswordMaker:
qIv;NpM*Hy
Както се вижда, паролите са доста идиотски, трудно запомними, но пък силни .
Та, това беше! Ако ви се е доспало от 1110-те думи до тук, то лека нощ. Вече можете да спите спокойно! Ако някой наистина можещ батко иска да ви прочете пощата, то спасение няма, заради което и да будувате, няма да ви помогне, но поне няма всяко новоизлюпило се “хакерче” да ви прави на луди.
Лека нощ!
Поздрави Ему
П.П. Забравих да спомена. НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ТЕЗИ РАЗШИРЕНИЯ НА МЕСТА, КЪДЕТО НЯМАТЕ БРАУЗЪР, като login за Windows-а, например!
Creative Commons License